Шумен е символ на българщината и в същото време там живеят в разбирателство представители на няколко етноса. Ще чуете турска и арменска реч по улиците на този красив и жив град. А ако още не сте го посещавали можете да го направите през поредицата от предстоящите почивни дни около Гергьовден. Има достатъчно места за настаняване, за да прекарате няколко наистина незабравими дни. Със сигурност няма да скучаете, защото има много забележителности, които да посетите.
В днешни дни свързваме Шумен предимно с това, че е университетски град и в него се произвежда легендарното „Шуменско пиво“. Стара снимка е запазила мястото, където днес се издига величествената пивоварна.
Снимка: Личен архив на Любомир Юруков
Споменаваме я, защото ще минете покрай нея тръгвайки от града към Шуменското плато, което ще ви предложи много изненади, ако за първи път идвате в града, запазил очарованието на Възраждането вплитащо се в съвремието, но без да накърнява духа на отминалите времена.
Архитектурният ансамбъл посветен на 1300 години от създаването на българската държава се извисява над града и е първото нещо, което ще забележите, когато влезете в Шумен.
Снимка: Община Шумен
В надпреварата за създаването му през далечната 1978 г. участват 15 колектива от творци, а журито, което трябва да определи победителя е от седемнадесет члена. Негов председател е зам.-председателя на тогавашния Комитет по култура проф. арх. Пейо Бербенлиев /който е и автор на книгата за брациговските майстори – строители/. След серия от обсъждания се отсяват проектите и до втория етап се допускат пет от тях. В крайна сметка работата е възложена на авторски колектив в състав: арх. Благой Атанасов, скулпторите: Крум Дамянов /кръвно свързан с Ракитово по майчина и Брацигово по бащина линия/, Иван Славов, инж. Владимир Стамов.
В процеса на работата към колектива са включени арх. Анета Каменова – Булант, като съавтор на подхода към паметника, арх. Георги Гечев за разработване на работния проект на паметника, художниците: Симеон Венов и Владислав Паскалев, инж. Преслав Хаджов и инж. Александър Василев.
През студените есенно-зимни дни на 1979 – 1980 г. се правят 1000 сондажа за взривяване на скалните маси. При един от тях, на 31 януари 1979 г., там, където сега се извисява Симеоновата композиция, е вградена капсула със завет към идните поколения. Тържеството по този повод започва с камбанен звън. Текстът на завета е прочетен от Богомил Симеонов, сочи справката в Уикипедия. Паметникът е тържество открит на 28 ноември 1981 г. – няколко месеца след смъртта на идеолога за създаването на този паметник Людмила Живкова министър на културата по това време. За изграждането на паметника са използвани 10 милиона кубични метра бетон.
Паметникът е достъпен за посетители по всяко време. При лошо време и през зимния период посетителите могат да получат информация в залата на информацоинния център към мемориала. От 2008 г. там е разположена експозиция „Монументалното българско изкуство през последните десетилетия на ХХ в.“, в която могат да се видят архивни снимки от конкурса, строителството на паметника и други паметници от този период. Интерактивно устройство възпроизвежда момента на полагане на капсулата със „Завета към поколенията“ в основите на паметника.
Не бързайте да напускате платото, защото разглеждането му може да ви отнеме цял ден. Точно сега е моментът да влезете в пещера „Бисерна“. Тя има специален режим за разглеждане, защото там постоянно живеят 14 вида прилепи.
До самата пещера ще достигнете като извървите около половин километър по някога асфалтиран път. Малко преди да достигнете до мястото ще пресечете малка рекичка, която в същност е с подземен произход и ще я видите в самата пещера. Зад това място погледенете в дясно, там ще прочетете надпис издялян върху голяма канара.
Става дума за визитата на цар Фердинанд през 1908 г. Той много харесал тази местност, а това било увековечено от обкръжението му.
Може би за да наподоби царската визита, неизвестен засега Данчо е обрязал кората на буковете край пътя и славата му ще е безгранична. Онези, които са ги забелязали дълго ще се чудят: какъв е този Данчо?
Посещенията в пещерата са възможни в работни дни до 15 май, когато започва размножителния период на прилепите, чието защитено местообитание е пещерата.
Малка част от тях си висят спокойно по стените, като тези на снимката.
Докато разглежате, на моменти, пред вас ще присветват малки капчици вода, които ще ви приличат на бисери, те са дали името на пещерата.
Според Закона за биологичното разнообразие, трябва да се осигури спокойствие за отглеждане на малките прилепчета, ето защо режимът на достъп е групов и при предварително записване, като минималния брой посетители е 8 души, а максималният – 12, известяват от дирекцията Природен парк „Шуменско плато“.
Пещера „Бисерна“ е известна на шуменци и като „Зандана“, тя е най-дългата (2 200 м) и най-красива пещера на Шуменското плато. Намира се в местността „Кьошковете“, на 404 м надморска височина. Пещерата е на два етажа, но вие ще се разходите само по горния, защото на първия етаж е разрешен достъпът само за проучвателите на това интересно място. То е снабдено с камери, които дават възможност на учените да наблюдават по всяко време живота на прилепите. Ще ги видите как прелитат над главите ви, но малко от тях ще ви позволят да ги заснемете. За сметка на това, точно като влезете в пещерата ще се озовете на местата, където братовчедите на Батман прекарват зимата. Не ви съветваме да се докосвате до парапетите, защото са малко поакани от хвъркатите мишки.
Долният етаж е подземна река, а над подземният поток има старо сухо речно корито. Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка. Големият нощник е най-често срещания представител на прилепите, обитаващи пещерата. При проучвания са открити и летни колонии на вида Пещерен дългокрил.
Маршрутът в уникално красивата пещера е дълъг около 800 метра в едната посока. Температурата вътре е 10 градуса, а заради високата влажност и пещерните води, се препоръчва туристите да са подходящо обути.
Посещенията стават със записване на телефон (054)800765 в Дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“, а посетителите могат да планиран посещението си от 10:00 до 11.30 часа, от 11,30 до 13:00 от 13:00 до 14.30.
По мнение на екскурзовода „Бисерна“ е една от най-красивите пещери у нас, тя отвори за туристи през 2019 г. след близо 40 г. забвение. Първите съобщения за пещерата са от 1828 г. от френския географ Жан – Дени Барбие де Бокаж. През 1968 г. е извършено първото ѝ сериозно проучване. В периода 1976 – 1985 г. пещерата е благоустроена, но не е открита за посещения.
Естественият ѝ вход е вертикален и това е направило достъпа на праисторически хора в нея труден. Няма данни да е била обитавана от тях. При експедиция през 2003 г. извършена от пещерен клуб „Мадарски конник“ се откриват още нови галерии и се установява, че дължината на пещерата е от 2716 m. Голямата зала е най-красивата част от пещерата. Таванът ѝ е богато украсен с хиляди различни по големина и цвят сталактити. През 1987 г. водоизточникът е каптиран за водоснабдяване на Шумен. Поради тази причина пещерата е затворена за посещения.
През 2019 г. пещерата е благоустроена, художествено осветена и това я прави още по-интригуваща.
Не напускайте платото, защото то ще ви предложи и среща с Шуменската крепост.
Крепостта се намира в местността „Хисарлъка“ на ръба на Шуменското плато, има насочващи табели. Работи целогодишно, като лятото затваря в 19:00, а зимата – в 17:00 часа. Ще я разгледате за около час, като трябва да имате предвид, че в нея има и музейна сбирка, която също ще ви предложи интересни артефакти. Проучванията на крепостта започват сравнително късно – през 1957 г. До този момент тя е била изцяло под земята, а мястото се е използвало като поляна за пикник.
Мястото е толкова красиво и стратегическо, че е привлякло внимание още в древността. Там първоначално са живели траки, по-късно са дошли римляните, след създаването на Византия – ромеите, а още по-късно прабългарите. „Старият град“ продължително бил най-желаното място за живот по тези места. По време на Първото българско царство Шуменската крепост е имала важно стратегическо значение в опазването на столиците Плиска и Велики Преслав. През IX в. е построена цитаделата, където резидират управителите. Вероятно през този период се появява и името на града. Докато се разхождате по старинните улици можете да си представяте как е изглеждал градът по онова време.
През XII-XIV в. по време на Второто българско царство крепостта се превръща в истински средновековен град, който е вече не само военен, но и важен икономически център. Това е и периодът на най-голям разцвет на крепостта. Този разцвет се обуславя от факта, че по това време Шумен е далеч от тогавашната българска столица Търново и затова е имало необходимост в района да има твърдина от подобен ранг. Крепостта била буквално непревземаема заради своите триъгълни и петоъгълни кули, добре подбрано място високи, дебели крепосттни стени.
Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието. Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време. В резултат на продължилите близо 30 години археологически проучвания са разкрити достатъчно свидетелства за съществуването на организирана производствена дейност в средновековния град и близката околност.
Входът на крепостта, сн. Уикипдедия
Един от популярните занаяти е бил металолеенето, който е тясно свързан с изготвянето на ювелирни изделия. Потвърждение за това са разнообразните накити и многобройните предмети на християнския култ намерени при разкопките (обеци, гривни, пръстени, кръстове, църковна утвар). Повечето от тях са от мед и медна сплав (бронз), но има и такива, изработени от благородни метали (сребро, злато).
Ето така изглежда днешният град Шумен, погледнат от крепостта.
По време на археологическите проучвания са открити останки от стени от всички епохи без тракийската – римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, а във всеки от тях е има по един християнски храм. Извън тях са намерени останки от още четири. Една от църквите е т.нар. “Култов център”, където има основи на четири църкви на едно място. Една от най-ценните находки е надписът, свързан с посещението на цар Иван Шишман, в който за пръв път се говори за града с настоящото му име – Шумен. Много други предмети също са сред находките на археолозите – монети, украшения, съдове, керамика, ранновизантийска баня и др.
Снимка: Община Шумен
При падането на България под турско робство Шуменската крепост преминава под османско владение, като се предполага, че това е станало без съпротива. През 1444 г. по времето на кръстоносния поход на Владислав III Варненчик крепостта е непоправимо опустошена и след това не е била използвана.
„Томбул“ джамия – архитектурен шедьовър и молитвен дом
„Шериф Халил паша“ джамия е най-големият мюсюлмански храм в страната ни измежду джамиите, останали от Османския период. Смята се, че е вторият по големина от същия период и на целия Балканския полуостров – след „Селимие“ джамия в Одрин, Турция, пише Л. Чаушева в сайта на Главното мюфтийство.
Започнат през 1740 година, строежът на знаменитата и известна още като „Томбул“ джамия в град Шумен е завършен окончателно четири години по-късно, през 1744 година (или през 1157 година по лунния календар според паметната плоча, разположена върху централния вход на храма).
Снимка: Министерство на туризма
Мюсюлманският храм е построен с даренията на Шериф Халил паша от шуменското село Мадара и именно неговото име носи и до днес историческата джамия. Той бил влиятелен по онова време военен и административен деец с особен афинитет към архитектурата, науката и изкуството.
Снимка: Община Шумен
По онова време щедрият благодеятел работи в държавната администрация, разположена в централата тогава част на град Шумен и може би така е избрано и местоположението на новоизградения храм – в тогавашния градски център. Предвид значителното разрастване на града впоследствие, обаче, намиращата се в миналото в центъра джамия днес остава в югозападната част на Шумен.
Шериф Халил паша починал през 1752 година, няколко години след окончателното завършване на строителните дейности по изграждането на „Томбул“ джамия.
Ако трябва да се спрем по-подробно върху архитектурата на целия комплекс „Томбул“ джамия, бихме казали, че традиционно за онова време към джамиите се изграждали и допълнителни стопански постройки с обществена функция. Вляво е бил мектебът, началното училище, специализирано за калиграфи, а вдясно – медресето – средно и висше училище, където се изучавали религиозни и светски науки. Към комплекса има и библиотека, в която по онова време се съхранявали 5000 тома на арабски, персийки и османски езици. Името на джамията „Томбул“ е свързано с куполния ѝ покрив, тъй като за периода на изграждането си тази джамия е била единствената с подобен покрив.
Минарето на „Шериф Халил паша“ джамия е с височина 40 мeтра, като на него има един външен балкон. До върха на минарето се изкачват 99 вътрешни каменни стъпала със спираловидно разположение.
Вътрешният дизайн на мюсюлманския храм е не по-малко внушителен от екстериора му. Молитвената зала е за богослуженията на мъжете, а балконът е за жени. Долната част на голямата зала в основата си е във формата на осмоъгълник, а в горната си част – във формата на кръг, завършваща с тумбестото по формата си куббе на покрива. Разстоянието между пода и купола е 25 метра. Молитвената зала отвътре е цялата изпъстрена с цветни растителни орнаменти, картини от Мекка и други красиви елементи.
Неоспорим факт е, че не бихме могли да станем свидетели в съвременността на всички тези изящни архитектурни изпълнения в историческата джамия „Шериф Халил паша“, ако за тях не се полагаше изключително грижа през всичките тези години. През месец август на 2019 година е окончателно завършена реставрацията на вътрешната част на мюсюлманския храм.
Реставрацията на „Томбул“ джамия е стартирана още през далечната 2004 година с първоначални проучвания и разкривки. Извършени са сондажи и проучвания, свързани със състоянието на стенописите. От всички достъпни места са направени разкривки, за да се получи една цялостна визия за общото състояние на интериора на мюсюлманския храм. За съжаление, обаче, поради недостиг на финансови средства през годините се налага работата да бъде прекъсвана. Така към нея отново се пристъпва през 2016 година и през август 2019 година се стигна до окончателното завършване на реставрацията на интериорната част на „Томбул“ джамия. Изключително постижение от страна на работещите на терен реставратори и от местното районно мюфтийство, които заедно работят в изключително разбирателство и хармония през годините, е, че в периода на реставрацията ѝ джамията никога не е била затваряна за богослуженията на местните мюсюлмани. През целия период на работа нито една молитва не е била отменена.
Снимка: Личен архив на Любомир Юруков
По думите на Любомир Воденичаров от фирма „ЕВРОРЕСТ 2002” ЕООД, която отговаря за реставрацията на историческата джамия в Шумен, за фирмата това е най-големият по обем и значимост комплексно реставриран обект.
В процеса на работа екипът на реставраторите се натъква на редица интересни находки, заличени от самите следи на времето и от многократните опити за ремонт чрез нанасяне на слоеве боя и замазвания с вар върху стенописите. Сред тях са изящно изрисуваните дървени тавани – много колоритни, фино и майсторски изработени. Интересен факт е, че стенописната украса в интериорната част на храма е върху площ от близо 2 дка. Изключително впечатление правят също парапетът на обходната галерия, която е богато наситена, както и оригиналните фризове около прозорците.
Реставрацията на художествената украса в „Томбул“ джамия се оказва едно нелеко предизвикателство през годините. За целта се налагало да бъдат премахнати всички по-късни неоригинални наслоявания, които скривали голяма част от изящно изработените преди това дърворезба и декорации.
Снимка: Личен архив на Любомир Юруков
Архитектурно-строителната реставрация на храма включва още цялостна реставрация на покривната конструкция, изработване на покривни обшивки с нова ламарина, смяна на базовия водопровод, канализация и електроинсталация. По думите на ръководителя на художествената реставрация Любомир Воденичаров, един от трудните моменти за специалистите в процеса на реставрацията бил свързан с факта, че в храма има експонирани два периода на художествена украса. Първият е оригиналният, от средата на XVIII век, a по-късно са привнесени барокови елементи.
„Най-голямото предизвикателство беше експонирането – как да бъдем етични и към двата периода.“ – коментира за Grandmufti.bg експертът в художествената реставрация Воденичаров. По думите му, на няколко места в площта със стенописи умишлено са оставени малки нереставрирани части, които да напомнят за периода преди реставрацията.
Предвид големите мащаби на обекта и височините му, в рамките на продължилата няколко години реставрация нелека задача се оказва и самият достъп до всяко едно място. За целта се използва много сложно скеле, чрез което да се осигури достъп до всяко едно място. Работата по 40-метровото минаре е свързана с конструктивното му укрепване чрез специални съвременни реставраторски методи.
Тъй като по принцип реставрацията не допуска привнасяне на материали, неприсъствали при първоначалното изграждане на един обект, то и при реставрацията на „Томбул“ джамия са използвани материалите, заложени при построяването на храма. Художествената украса на интериора е направена ръчно и за целта при реставрирането ѝ са търсени същите или подобни на оригиналните материали, използвани по онова време – бои на растителна основа или близки и сходни на тях.
Снимка: Старият Шумен
През 2021 година са официално завършени реставраторските дейности по целия комплекс на „Шериф Халил паша“ джамия, включващ освен молитвената част и стопанската част, шадравана, медресето и мястото, където се помещава днес седалището на Районно мюфтийство – Шумен. Историческият мюсюлмански храм „Шериф Халил паша“ в град Шумен е обявен за паметник на културата от национално значение и е един от 100-те национални туристически обекти на България, отворени всекидневно и за туристически посещения.
Шумен е отлична база и за разглеждането на Мадарския конник, Велики Преслав и Плиска. Близо до града е и Демир баба теке, а също така и гробницата в Свещари.
Съботни маршрути: Демир баба теке от тракийско светилище до алианско средище
